Понякога ми се ще да забравя за всички ангажименти и всички хора, да се скрия в дън земя още от сутринта. Обикновено тази земя се нарича Starbucks Coffee, в която се скривам и като, че ли потъвам в друга васелена, в друг град с други хора.
При пътуванията ми съм намирала и други още по-невероятни места, на които съм си обещала да се върна.
И не е заради любов към кафето, въпреки, че по-голяма наслада от мляко съчетано, под наякаква форма, с кафе, няма! Просто това са места, на които човек усеща домашния уют и топлина с всяко свое сетиво.
Въпреки, че знам колко е натоварено
ежедневието ни, аз гледам по всякакъв начин да бягам от реалността, с риск да се загубя в нереалното. Само, че език и живот се учат в движение, после остава само да вземеш диплома. Аз няма да седя на едно място, дори да рискувам много, знам в края ще съм и научила много.
