Да седна и да пиша докато ръката ми не откаже. Това и ще направя ... утре.
"Мили ми..."
Не това звучи като покана за сватба. Ще пробвам пак ...
"Ако трябва да бъда честен нямам ни най-малка идея, кой си ти, адресата на това писмо. Едно мога със сигурност да кажа - едва ли скоро някой ти е писал писмо, ако въобще си държал такова в ръцете си.
Как да ти кажа - аз съм добре, не се лекувам и не си пия хапчетата, уж трябва да ме направят нормален и приспособим, но кой се интересува от това дали ще се приспособя или не? Ти как си? Още ли едвам буташ днешния ден и не ти се мисли за идващото утро?
Казвах ти едно време, че робството е неизбежно, а думата независимост е измислена за наивниците като теб и мен. Пак ще отречеш, че имаш метална каишка около врата си, а реално ти най-добре я виждаш.
Жената и децата какви ги вършат? Нямаш? Е, нали си независим поне, а с пари може и това да го догодим. Така де, само при нужда за пред хората. В крайна сметка цялата ти свобода се дължи на тяхната оценка.
Не остана много какво да си кажем, даже бих казал, че съм отекчен от кореспонденцията ни, която дори все още не е започнала.
Ще направиш добро за човечеството, ако не упражняваш словестната форма на общуване. Културата и без това е за тъпаци. Какво можеш да си купиш от мола с култура? Нищо!
Като не знаеш какво е написал Лев Николаевич Толостой, голям праз, нали знаеш новия хит на Азис и няма да седиш неподготвен в компанията.
Ни най-малко в тона ми има нападателна нотка. Като приятел те съветвам, а и аз хич не ги обичам интелектуалците.
Пълни позьори са те за мен.
Какво ще си разваляме настроението - живеем един живот. Дай да си се показваме с новите дрехи, да пием и да си ядем, другото е бошлаф работа за наивници."
Няма коментари:
Публикуване на коментар