Слънце

От малка си мислех, че Бог е създал земята и Той е най-светлото и най-красивото. Някои хора пък са атеисти, други вярват в извънземна намеса на Земята, но каквато и да е истината тази сутрин докато гледах как изгрява слънцето, разбрах нещо. Това което е сътворило земята е било прелестно красиво и е оставило душата си тук, която ние сме нарекли скромно планета. 

  Никога не съм мислила, че за по-малко от година ще науча толкова важен урок за живота. 

Никога не съм се изправяла след битка, така бързо, готова да погълна още повече от живота.

Никога не съм се чувствала така свободна и на крачка от всичко онова, което бих искала да постигна.

  Сътресенията, правят хора като мен, по-здрави и ако до сега са ме сравнявали с бамбукова клонка, то сега съм младо орехово клонче. 

Все още, не изгубило способността си да се прекърши, но достатъчно силно за да понесе следващата пролетна буря.

Дните ми през последната година се нижеха бавно и като, че бях застинала скала, изоставена от брега, навътре в морето. Много неща все още не разбирам, ала урока, който научих е ценен като ръчно обработено злато, гравирано с разноцветени смарагди.

  Слънцето се скрива зад голям, пухкав сив облак, така както мигновено може да изчезне нещо или някой. Косъмчетата по кожата ни са се надигнали след студения полъх от морето, така ни липсва слънцето вече ... 

Сега когато е на път да изгрее отново, дори не си спомняме какво е било, защото всяка нова порция слънчеви лъчи стопля премръзналото ни тяло и приятно ни отпуска в прегръдките си.

Колко е хубаво да се радваш на живота, на тази Душа даде на ни като подарък. 

Никога повече не искам да изпитвам гняв, разочарование, тъга, тревога, скръб, притеснение, мъка, липса, огорчение и жал. Пред мен има хиляди километри радостна земя, развълнувани води, живи планини, прелестни гори, животни и растения. И всичко това се ражда отново и отново всяка сутрин с изгрева. Вярвам, че това е и моята задача, да се раждам всеки ден с изгряващото слънце. Да грееш всеки ден не е лесно, но си заслужава!