Май не съм само аз ... ами ако съм?!
Замислих се, че през целия ми живот съм напредвала и съм била във форма за работа, само когато съм влюбена. Няма значение в кого или в какво, любовта ми трябва като гориво, което сипваш в колата за да тръгне.
Смятам се за реалист и доста рационален човек, а когато изгубя поредната любов, се чувствам потънала няколко метра под земята.
Няма ме ... и нищо не съществува.
Сега има за кого да мисля, но до кога така? Докато не се науча, че не някой друг, а аз съм си най-важната на този свят. Докато не спра да мисля за това на другите да им е добре, преди да подсигуря своето удобство. Докато не намеря истинската цел, която трябва да преследвам въпреки всеки и всичко.
И все пак любовтта си остава толкова омагьосваща, не знам дали някога ще разваля магията ...

много тънък и коварен баланс е: наистина трябва да си самостоятелен и завършен, за да се чувстваш щастлив и пълноценен, но пък ако спреш да мислиш за доброто на другия (понякога преди твоето) пък малко спира да е любов...и аз го мисля как да се направи най-добре, но за добро или лошо- няма универсална формула
ОтговорИзтриванеМного често го мисля и аз, но отговор не намирам. Понякога изборът е аз или той. А това е както ти каза коварен избор и начин да намериш златната среда. В противен случай живееш в крайности.
ОтговорИзтриване